Върви си...
Днес ти ме молиш за прошка,
преглътнал мъжката си гордост, виновно пред мене стоиш.
Кълнеш се, че всичко е било само грешка,
че никога повече няма да ми изневериш...
И може би е вярно... не зная,
но нямам сили да пробвам отново.
Не мога, защото още помня края...
сега ме молиш, а е твърде скоро...
Все още помня как ме лъжеше безсрамно,
за да виждаш нея - другата жена.
Колко нощи съм те чакала напразно,
колко пъти съм заспивала сама...
Не мога да забравя, прости ми!
Нямам сили да преглътна лъжите...
Просто върви, без да се връщаш,
защото с теб ще си отидат сълзите...
Върви си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Рашева Всички права запазени