17 мар. 2007 г., 12:39

Върви си...

Поэзия

1.2K 1 8

Върви си!

Днес ти ме молиш за прошка,
преглътнал мъжката си гордост, виновно пред мене стоиш.
Кълнеш се, че всичко е било само грешка,
че никога повече няма да ми изневериш...

И може би е вярно... не зная,
но нямам сили да пробвам отново.
Не мога, защото още помня края...
сега ме молиш, а е твърде скоро...

Все още помня как ме лъжеше безсрамно,
за да виждаш нея - другата жена.
Колко нощи съм те чакала напразно,
колко пъти съм заспивала сама...

Не мога да забравя, прости ми!
Нямам сили да преглътна лъжите...
Просто върви, без да се връщаш,
защото с теб ще си отидат сълзите...

Върви си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lost_in_art (Надежда Рашева)

Мерси много,Поли

2007-03-17T14:36:13+02:00
poli_moli (Паолина)

Страхотен стих,лъжите повличат любовта със себе си и в края на нещата вече няма смисъл...Изпитала съм го и точно за това твоят стих ме трогна.
Поздрав,усмивка и пожелания за повече успехи в любовта!

2007-03-17T14:28:01+02:00
lost_in_art (Надежда Рашева)

Благодаря ти,Наде

2007-03-17T13:11:18+02:00
patenceto (Надя Георгиева)

Много е хубаво!

2007-03-17T13:06:48+02:00
lost_in_art (Надежда Рашева)

Напълно си права,Даша Както си личи и от стиха ми и аз съм на това мнение!

2007-03-17T13:00:16+02:00