Днес ти ме молиш за прошка, преглътнал мъжката си гордост, виновно пред мене стоиш. Кълнеш се, че всичко е било само грешка, че никога повече няма да ми изневериш...
И може би е вярно... не зная, но нямам сили да пробвам отново. Не мога, защото още помня края... сега ме молиш, а е твърде скоро...
Все още помня как ме лъжеше безсрамно, за да виждаш нея - другата жена. Колко нощи съм те чакала напразно, колко пъти съм заспивала сама...
Не мога да забравя, прости ми! Нямам сили да преглътна лъжите... Просто върви, без да се връщаш, защото с теб ще си отидат сълзите...
Страхотен стих,лъжите повличат любовта със себе си и в края на нещата вече няма смисъл...Изпитала съм го и точно за това твоят стих ме трогна.
Поздрав,усмивка и пожелания за повече успехи в любовта!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.