Върви си...
Върви си и ме остави сама да лекувам раните.
Върви си и не питай, колко много ме боли.
Вярвах ти, но ти уби една надежда, крепяща моята душа.
Вярвах ти, но ти уби малкото чувства, които ми бяха останали.
Ти угаси пламъчето в очите ми, което Той бе запалил и след това си отиде.
Ти погуби и вярата ми в любовта, и щастието, които Той даде на друга.
Вече нямам нищо... не искам и да имам.
Чувствам се толкова празна, че едва усещам болката.
Чувствам се толкова сама, че дори сълзите ми са пресъхнали.
Нямам вече сили за любов... забравила съм какво е да обичаш и да те обичат...
Нямам вече нищо за раздаване – нито любов, нито чувства, нито сърце.
Раздадох всичко, което имах и можех да дам, но в замяна не получих нищо освен самота, болка и тъга.
Търсех опора в теб, но и ти се оказа фалшиво щастие за мен.
Исках само да ме подкрепяш и разбираш, но, уви - ти помисли само за себе си – интересуваше се само от своите чувства.
Сега ще продължа сама - с гордо вдигната глава.
Ще продължавам да събирам сили, сили за любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Георгиева Всички права запазени
