Върви си, няма да те спра.
Сълза, дори една, не ще отроня.
Дори и да убиваш в мене любовта,
аз горда съм и горда ще умра.
А ти върви при нея!
Казах: Аз няма да те спра!
Животът с тебе няма да си иде.
Само част от мойта доброта.
Ще се изгуби и магията на пролетта…
Но не, аз няма да те спра…
Любов в лъжа не искам да откривам...
Върви си... тръгвай вече!!!
Искам твоят гръб да видя.
Но щом тръгнеш, забрави да се обърнеш.
Не искай да поглеждаш сините очи.
Не искай в тях да пламнат и сълзи.
Казах ти: ще бъда силна, щом дойде време за раздяла,
щом тя почука и на нашата врата…
И казвам за последно, че няма да те спра.
Искам да отидеш още днес при нея
и да продължите огъня на любовта.
Аз сама ще се оправя някак.
Даже скоро минало ще си за мен
и любовта отново ще открия.
Върви си! Няма да те спра.
Напротив - даже ще те подкрепя...
09.06.2004 г.
© Надежда Петкова Всички права запазени