17.11.2008 г., 15:41

"Вървя"

903 0 3
"Вървя"


Вървя
в лицето ми кристали
от вкаменени чувства
се ронят в сутрешни сълзи
попиват в устните ми бавно
като вода в напукани бразди
Вървя
в среднощен вятър
самотен глас
във хор от гласове
насищам тишината викове
с молитви за умрели - богове
Вървя
в самотата пуста
заравям своите следи
назад не мога да се връщам
очите ми са празни и студени
очи - изгаснали звезди
Вървя
в тълпа от чувства
трептяща мисъл в хаос зареден
изливам всичката си болка
не спирам... вървя
ще се разходиш ли със мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен ми хареса много! Поздрави, и нека очите ти, изгаснали звезди изгреят!
  • В тишината и дъжда, само ако разтвориш чадъра си...
    Много хубав стих!
  • С теб сме всички! Харесах много!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...