"Вървя"
Вървя
в лицето ми кристали
от вкаменени чувства
се ронят в сутрешни сълзи
попиват в устните ми бавно
като вода в напукани бразди
Вървя
в среднощен вятър
самотен глас
във хор от гласове
насищам тишината викове
с молитви за умрели - богове
Вървя
в самотата пуста
заравям своите следи
назад не мога да се връщам
очите ми са празни и студени
очи - изгаснали звезди
Вървя
в тълпа от чувства
трептяща мисъл в хаос зареден
изливам всичката си болка
не спирам... вървя
ще се разходиш ли със мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидо Всички права запазени