Nov 17, 2008, 3:41 PM

"Вървя"

  Poetry
905 0 3
"Вървя"


Вървя
в лицето ми кристали
от вкаменени чувства
се ронят в сутрешни сълзи
попиват в устните ми бавно
като вода в напукани бразди
Вървя
в среднощен вятър
самотен глас
във хор от гласове
насищам тишината викове
с молитви за умрели - богове
Вървя
в самотата пуста
заравям своите следи
назад не мога да се връщам
очите ми са празни и студени
очи - изгаснали звезди
Вървя
в тълпа от чувства
трептяща мисъл в хаос зареден
изливам всичката си болка
не спирам... вървя
ще се разходиш ли със мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидо All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мен ми хареса много! Поздрави, и нека очите ти, изгаснали звезди изгреят!
  • В тишината и дъжда, само ако разтвориш чадъра си...
    Много хубав стих!
  • С теб сме всички! Харесах много!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...