Вървя назад... по старите си стъпки...
И тиха съм, на пръсти... във сърцето...
Забравям... забравям колко са ми скъпи,
не се познавам и се крия зад пердето
на новата ми, днес родена личност,
едва разопакована от магазина -
не плаче, не иска, не обича...
Най-вече... не чака той да си замине...
Най-вече... не чака някой тук да спре -
не иска сложните му ребуси...
И по очите и чета, че й е по-добре...
Вървя назад... а не намирам себе си...
© Евкалипт Всички права запазени