Aug 13, 2008, 11:52 AM

Вървя назад

  Poetry
1K 0 10
 

Вървя назад... по старите си стъпки...

И тиха съм, на пръсти... във сърцето...

Забравям... забравям колко са ми скъпи,

не се познавам и се крия зад пердето

на новата ми, днес родена личност,

едва разопакована от магазина -

не плаче, не иска, не обича...

Най-вече... не чака той да си замине...

Най-вече... не чака някой тук да спре -

не иска сложните му ребуси...

И по очите и чета, че й е по-добре...

Вървя назад... а не намирам себе си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...