Вътре ...
Нещо невидимо нас ни свързва -
аромати някакви или вълни,
макар далечни пак се търсим,
не ние - нашите души...
Докосваш се тихичко до мен,
аз те чувствам и усещам
като топъл полъх в мрачен ден,
ръце протягам, но не срещам
твойте нежни пръсти
и изтръпнал, вцепенен,
отново те загръщам в мене, вътре...
Там те аз творя и те създавам
от капчици сутрешна роса,
истинска, магична незабрава,
понякога различна, като пухкав сняг,
каквато, мила, те познавам
и каквото ти си всичко...
И те сънувам...,
но това е вече лично...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
