Седя сред тълпата,
но пак съм сама,
защо ли, защо ли е така?
Дали защото теб те няма?

Ти си далеч, далеч,
но и толкова близо.
Приближавам се към теб,
а краката ми омекват.
Мамка им!

Нещо в мен се надига,
пеперуди в корема си усещам...
Не разбирам какво става?

Усмихваш ми се...
нещо ме изпълва,
чувствам се щастлива.
Какво става?!
Вече нищо не разбирам.

Искам да ти кажа нещо,
но от устата ми
не излиза звук!
Това вече е прекалено!

Сърцето ми всеки момент
ще изскочи, ударите
ми причиняват болка.
Стига вече!

Събирам сили и ти се
усмихвам, пак си
отварям устата, но...
забравих какво искам да ти кажа...
Казах стига!

Започвам да заеквам,
а ти ме гледаш
как се изчервявам
и се смееш, защото виждаш,
че те харесвам.
Не чу ли?! Спри!

Ох, наистина ли е толкова топло
или само така ми се струва?
Не мога да дишам,
вие ми се свят...
Хайде стига вече! Достатъчно!