12 сент. 2006 г., 09:47

Вътре в мен

1K 0 0
Седя сред тълпата,
но пак съм сама,
защо ли, защо ли е така?
Дали защото теб те няма?

Ти си далеч, далеч,
но и толкова близо.
Приближавам се към теб,
а краката ми омекват.
Мамка им!

Нещо в мен се надига,
пеперуди в корема си усещам...
Не разбирам какво става?

Усмихваш ми се...
нещо ме изпълва,
чувствам се щастлива.
Какво става?!
Вече нищо не разбирам.

Искам да ти кажа нещо,
но от устата ми
не излиза звук!
Това вече е прекалено!

Сърцето ми всеки момент
ще изскочи, ударите
ми причиняват болка.
Стига вече!

Събирам сили и ти се
усмихвам, пак си
отварям устата, но...
забравих какво искам да ти кажа...
Казах стига!

Започвам да заеквам,
а ти ме гледаш
как се изчервявам
и се смееш, защото виждаш,
че те харесвам.
Не чу ли?! Спри!

Ох, наистина ли е толкова топло
или само така ми се струва?
Не мога да дишам,
вие ми се свят...
Хайде стига вече! Достатъчно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...