Странна хубост има всеки стих,
и силата му може да разтърсва...
Като онзи, нечут от всеки вик,
на падналият ангел сред човеците!...
И тихичко гласът във нас говори,
който слуша - той ще разбере!
Нашепва за безкрайни кръгозори,
за силата, която пред нищо, не може да се спре!...
Слуша поетът и записва!
Ред след ред, куплет подир куплет,
и някак съдбата си орисва,
да бъде чут, дори след век!...
Такава е съдбата на твореца -
тиха, но по свое му - искряща,
дори във ъгълът забравена,
тя е всякога зовяща!...
А чуе ли се вътрешният зов,
той корени в сърцето пуска
и човекът на всичко е готов,
щом силата го свързва с Бога!...
А след това остава тишина,
изпълнена с блаженство и утеха,
че има и звездици във нощта,
че някой понякога ги гледа!
© Добромир Иванов Всички права запазени