Във твоите очи
(посветено на Ина)
Във твоите очи ще превали надежда,
а друга във сърцето ти ще се роди,
вглъбена самотата ти ще носи име,
което, иска ми се, да не помниш ти.
Ще бърше времето сълзите ти с промени,
затрупали въздишките ти с нежен смях,
ще литнат от ръцете ти онези спомени,
които ти нагарчат и понякога болят...
Очите ти са тъжни, много тъжни...
във тях видях и смях, и светлина,
а болката, следите някога посяла,
оставила е мирисът на пресен сняг.
От който зъзнеш в нощите студени,
а времето с попътни бели ветрове
постила златни листи по челото ти,
да те затопли в слънчевите цветове.
Усмихвай се, преглъщай ги сълзите!
Какво, че те лицето ти браздят,
във болката се раждат и надеждите,
със капчиците сълзи се поят.
Една ще превали, а друга светла
искричка някъде ще се запали
и огънят във твоите тъжни две очи
със блясъка си мек ще те погали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
