17.12.2006 г., 12:58

Във утро ранно...

848 0 11

Във утро ранно,преди да зазори,
във тънката усмивка на луната..
Изплаках ги... Последните сълзи
и изгорих на сянката крилата.
В небето много дълго търсих-
там място за тебе не открих...
Със първите петли, зарових тишината,
усмивката ми някъде се скри,
отпушвайки вика на самотата.
Сърцето ми в печал-как бие свито,
то няма да прошепне твоето име.
Опърлено в неистов, див пожар,
заравя спомени във скръб и жал.
...Ще чакам утрото да зазори,
да го посрещна в недоспалите очи.
На Светлината с първите лъчи,
нов Ден в живота ми, ще се роди

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...