Във утро ранно...
Във утро ранно,преди да зазори,
във тънката усмивка на луната..
Изплаках ги... Последните сълзи
и изгорих на сянката крилата.
В небето много дълго търсих-
там място за тебе не открих...
Със първите петли, зарових тишината,
усмивката ми някъде се скри,
отпушвайки вика на самотата.
Сърцето ми в печал-как бие свито,
то няма да прошепне твоето име.
Опърлено в неистов, див пожар,
заравя спомени във скръб и жал.
...Ще чакам утрото да зазори,
да го посрещна в недоспалите очи.
На Светлината с първите лъчи,
нов Ден в живота ми, ще се роди
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Поздрав!!!
