Във Времето

Когато цъфна крехко цвете в мен,

когато спусна корени-окови,

когато ум, душа останаха в плен,

когато всичко ухаеше на теб, 

когато цветът ти бе червено лилав, 

когато слънцето те видя и онемя, 

когато луната от срам се скри, че няма твоята красота,

когато минаваха покрай теб, вдишваха омайни твой аромат,

когато цъфна ти в мен...

Стихът е до тук, всеки сам ще пише своя край...

моят край продължава така;

Когато прецъфна, цвете ти, 

когато без цвят остана, 

тогава, красиво цвете, 

тогава и аз умрях!