5.03.2007 г., 11:57 ч.

Въздишка 

  Поезия
995 0 6
Въздишка и няколко още след нея я следват.
С ръце се придвижвам, сякаш слепец съм във времето.
Мълчаливо е, а някак скрито и тихо ме дебнат.
Гласове ли чувам, или на вятъра ехото.
Въздишка и няколко стона добавени.
Отекват, отивайки в тихия кът на забравата.
Въздишка и следи по кея оставени.
Една последна дума добавям за двамата... Въздишка...

© Анелия Овчарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??