Въздишка
Въздишка и няколко още след нея я следват.
С ръце се придвижвам, сякаш слепец съм във времето.
Мълчаливо е, а някак скрито и тихо ме дебнат.
Гласове ли чувам, или на вятъра ехото.
Въздишка и няколко стона добавени.
Отекват, отивайки в тихия кът на забравата.
Въздишка и следи по кея оставени.
Една последна дума добавям за двамата... Въздишка...
С ръце се придвижвам, сякаш слепец съм във времето.
Мълчаливо е, а някак скрито и тихо ме дебнат.
Гласове ли чувам, или на вятъра ехото.
Въздишка и няколко стона добавени.
Отекват, отивайки в тихия кът на забравата.
Въздишка и следи по кея оставени.
Една последна дума добавям за двамата... Въздишка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анелия Овчарова Все права защищены
