Въздух и вода
Пипитах слънцето защо залязва
и луната почва да блести.
Защо след ден нощта проблясва
с онези хиляди звезди?
Защо се сменят в черно-бяло
безбройните пътеки на страха?
Защо събуждам се и пак заспивам,
когато мога будна да стоя?
Защото въздухът е той, водата - ти.
А момичето безпътно
само по пясъка върви.
Един въпрос в него се таи -
да заплува в океана,
да се научи да лети?
A щом в морето влезе тя веднъж,
край нея нашир и длъж,
вълните почват да танцуват своя танц.
Делфини редом с нея плуват
и златни рибки я следят.
Но без въздух няма как
да оцелява пак и пак!
Затуй момичето реши,
да се научи да лети.
Тя пада, става досега,
така и не оцеля в таз игра.
Ала политне ли веднъж...
не може да я приземи и никой мъж.
Но туй е невъзможно, уви!
Остана си със свойте мечти,
че някой ден ще полети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомира Тинкова Всички права запазени
