Cvetenseto (Цветомира Тинкова)
33 57
20.02.2008 г., 16:44 ч.

Въздух и вода 

  Поезия
820 0 4

Пипитах слънцето защо залязва

и луната почва да блести.

Защо след ден нощта проблясва

с онези хиляди звезди?

Защо се сменят в черно-бяло

безбройните пътеки на страха?

Защо събуждам се и пак заспивам,

когато мога будна да стоя?

 

Защото въздухът е той, водата - ти.

А момичето безпътно

само по пясъка върви.

Един въпрос в него се таи -

да заплува в океана,

да се научи да лети?

 

A щом в морето влезе тя веднъж,

край нея нашир и длъж,

вълните почват да танцуват своя танц.

Делфини редом с нея плуват

и златни рибки я следят.

 

Но без въздух няма как

да оцелява пак и пак!

Затуй момичето реши,

да се научи да лети.

Тя пада, става досега,

така и не оцеля в таз игра.

 

Ала политне ли веднъж...

не може да я приземи и никой мъж.

Но туй е невъзможно, уви!

Остана си със свойте мечти,

че някой ден ще полети.

 

 

© Цветомира Тинкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих!Поздрав
  • Пожелавам ти най-волния полет, само внимавай с пътя към слънцето, защото от там е паднал Икар - предполагам, че е боляло.
  • Знаеш ли...не разбирам стиха ти.Наистина.Не виждам никаква връзка м/у отделните куплети.Не виждам идеята ти.И за да не остана неразбрана /както се е случвало/ искам да ти кажа,че това не е отрицателен коментар,нито критика.Това е мнението ми,с което не целя нито да те обидя,нито да предизвикам негативни реакции.
  • Опит за летене.
    Първо трябва да се изхвърли всичко ненужно.
    А кое е ненужното - това е въпросът.
Предложения
: ??:??