Пипитах слънцето защо залязва
и луната почва да блести.
Защо след ден нощта проблясва
с онези хиляди звезди?
Защо се сменят в черно-бяло
безбройните пътеки на страха?
Защо събуждам се и пак заспивам,
когато мога будна да стоя?
Защото въздухът е той, водата - ти.
А момичето безпътно
само по пясъка върви.
Един въпрос в него се таи - ...