22.03.2006 г., 10:45

Възхвала

1.2K 0 4
Светът се е нагледал знам на ромнатици
на бляскави мадами и критици,
но също знам че има хора,
За които страната е опора.
Време беше да помисля,
за своята страна велика
стига писна ми любов такава
България е вече моята реликва.
Нима проливаме сълзи за този
които гръб ще ни обърне някой ден
а не за наща майка свята,
страната моя - най красива на земята
Нима ще помним вечно нечии очи
или нечии сълзи отровни
Нима ще бъдем вечно верни,
не,само в дните ни съдбовни.
Моята страна е свята
Защото знам че на земята
само тя знае как се чуствам аз
и защо умирам за следващия ден на мъка.
Чуй ме цвете мое осланено
чуй ме свят на помени и сиротии вeковни..
Аз винаги ще те обичам така
както ти никога...Съдба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стелиян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...