Mar 22, 2006, 10:45 AM

Възхвала

  Poetry
1.2K 0 4
Светът се е нагледал знам на ромнатици
на бляскави мадами и критици,
но също знам че има хора,
За които страната е опора.
Време беше да помисля,
за своята страна велика
стига писна ми любов такава
България е вече моята реликва.
Нима проливаме сълзи за този
които гръб ще ни обърне някой ден
а не за наща майка свята,
страната моя - най красива на земята
Нима ще помним вечно нечии очи
или нечии сълзи отровни
Нима ще бъдем вечно верни,
не,само в дните ни съдбовни.
Моята страна е свята
Защото знам че на земята
само тя знае как се чуствам аз
и защо умирам за следващия ден на мъка.
Чуй ме цвете мое осланено
чуй ме свят на помени и сиротии вeковни..
Аз винаги ще те обичам така
както ти никога...Съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стелиян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...