ВЪЗХВАЛА НА ПРЯСНОТО МЛЯКО
... дали защото остарявам яко
и трайно я подкарах към стоте,
си пийвам напоследък прясно мляко –
и бирата отказах въобще,
не се поглеждам вече в огледало,
направо светя като полилей,
и джипито ми вика: – Страшно тяло,
направо къртиш, як си като змей!
На, онзи ден разтъпках се из парка,
по изгрев леко кросче завъртях,
и Варна нещо с мен се изгъбарка? –
ме кръсти Шао-Линския монах!
Закусвам само корнифлейкс и кускус –
и по природа толкова съм тих,
че бицепсът ми спря да бъде мускул
във римата на третия ми стих,
на път съм да откажа и жените! –
макар да не изглеждам неглиже,
и в своята монашеска обител
по цяла нощ да скачам на въже.
И – трицепса напомпил мноо яко,
във млякото ви бъркам нишесте...
Тоз, който падне – ах! – от прясно мляко,
той ще живее даже след стоте!
© Валери Станков Всички права запазени