Възклицателно стихотворение
Уви, не съм съвсем добър
в говоренето - "бър-бър-бър!"...
А ти умееш ли добре
да се учудваш: "Бре-бре-бре!"
Децата ги възнаградиха.
И те щастливо викат: "Иха!"
Когато си със сит стомах,
доволно ще си кажеш: "Ах!"
Ако работя без успех,
нерадостно въздъхвам: "Ех!"
Главата му е малко куха,
ала все пак се радва: "Уха!"
Не чува ясно, за беда.
И затова все пита: "А?"
Щом можеш да броиш до сто,
с възхита ще възкликна: "О!"
Стоиш отлично с тази дреха.
И огледалото ти шепне: "Еха!"
Когато видиш полицай,
навярно ще си кажеш: "Ай"!
Дори да срещнеш някой змей,
недей да му подвикваш: "Ей!"
Щом чуеш ти, че нещо хлопа,
размърдай си главата: "Опа!"
Като направя тя беля,
така се удивлява: "Я!"
Харесва ли ти този стих?
Е, може да възкликнеш: "Их!"...
Марин Тачков
юни-юли 2018 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Тачков Всички права запазени
