17.04.2012 г., 13:51

Възкресение на една любов?!

966 0 1

Не ми се вдишва вече това твое ухание,

бягам, пилея се и пак в този град се завръщам,

преследвам бленувано прозрачно сияние,

скитам, бълнувам, изгарям, поглъщам

сенките, с пушек цигарен пропити,

с вкус на изгнили фалшиви слънца,

затъмняващи надеждата сгушена

в полуживата мухлясала, бивша душа.

И в черквата срутена, в края на пътя,

(път ли му казах? За де е – не знам!)

свещичка запалих за грешките вчерашни,

защото те мислех за прям.

Взирах се в прашното,

мислех за страшното,

(страшно ли казах? Защо ли – не знам)

родих се в  пламъка и затанцувах,

всички ме гледаха, но не почувствах срам,

как да почувствам, изстинах след тебе,

догарях, мълчах и търпях

и след болките и разрухите вярвах,

даже още се моля... и пак е за теб.

Възкръсна нощта... и свещта даже възкръсна

и отворих очи и видях

две очи, две ръце и те държащи

свещичка с пламък трептящ,

и познах пак това страшно ухание

на болка, любов, мухъл и мъст,

и се взрях в усмивка, родена едва,

и се чудех какво ли се случи,

помолих се за тебе, запалих свещичка една,

а ти от прахта на сърцето взе, че възкръсна

и роди се отново в тази ранена, кървяща душа...

и възкръсна безмълвна нощта,

и угасна свещта

и си тръгнах от черквата без пламък, без обич... сама,

но молитвата да съзра любовта

не се удави във восъка на свещта...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...