Възмъжаване
Отчаяно море бушува в мен понякога,
надигат се вълни със побелели върхове от гняв
и се разбиват във скалите на душата ми...
Като камбана болката ми откънтява
и търси тишина,
за да умре.
Над мислите ми ляга дълга сянка.
Светът се влачи мътен, уморен.
Ще се избистри ли някога?
С див ужас проплаква в морето дете.
Но няма бряг.
Вълна го застига
и прегръща го в своите хладни ръце.
Прорязва челото ми тънка, намръщена диря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
