24 июн. 2009 г., 00:42
Възмъжаване
Отчаяно море бушува в мен понякога,
надигат се вълни със побелели върхове от гняв
и се разбиват във скалите на душата ми...
Като камбана болката ми откънтява
и търси тишина,
за да умре.
Над мислите ми ляга дълга сянка.
Светът се влачи мътен, уморен.
Ще се избистри ли някога?
С див ужас проплаква в морето дете.
Но няма бряг.
Вълна го застига
и прегръща го в своите хладни ръце.
Прорязва челото ми тънка, намръщена диря.
© Ангел Веселинов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Съчетание на природните сили с човешките безсилия и бури.. Образност и красота, хармония дори и в бурята...
-
Така се възмъжава - с бури в душата!
-
Особена поезия. Много красива.
-
...!
-
добро
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
надигат се вълни със побелели върхове от гняв
и се разбиват във скалите на душата ми...
Като камбана болката ми откънтява
и търси тишина,
за да умре."
Духовно възмъжаване, магична красота и сила на изказа...
Поздравления за въздействащите Творби, които си публикувал в този сайт!