23.10.2005 г., 23:50

Възпяване на невъзпятото

968 0 7
Хумористично стихче

Замислих се...
Да, нещо не е в ред.
Възпяват авторите
сладкопойни птици.
В стиховете
не един поет,
рисува лебеди
и жерави стотици.
Защо ли никой
до сега уви
(за мен остава
някаква загадка),
не е описал в рими
и звезди,
една прекрасна
млада бяла патка.
Та тя е
уникална като вид
и плува,
и лети,
и ходи.
Е, вярно,
всичко прави
като инвалид,
но е на ти
щом иде
реч за мода.
Сменя си перата
всяка пролет,
за нея всеки принц
е вече крал.
Небесния простор
е зов за полет,
но тя създадена е 
да живее в кал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...