23 окт. 2005 г., 23:50

Възпяване на невъзпятото

970 0 7
Хумористично стихче

Замислих се...
Да, нещо не е в ред.
Възпяват авторите
сладкопойни птици.
В стиховете
не един поет,
рисува лебеди
и жерави стотици.
Защо ли никой
до сега уви
(за мен остава
някаква загадка),
не е описал в рими
и звезди,
една прекрасна
млада бяла патка.
Та тя е
уникална като вид
и плува,
и лети,
и ходи.
Е, вярно,
всичко прави
като инвалид,
но е на ти
щом иде
реч за мода.
Сменя си перата
всяка пролет,
за нея всеки принц
е вече крал.
Небесния простор
е зов за полет,
но тя създадена е 
да живее в кал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...