23 окт. 2005 г., 23:50

Възпяване на невъзпятото

969 0 7
Хумористично стихче

Замислих се...
Да, нещо не е в ред.
Възпяват авторите
сладкопойни птици.
В стиховете
не един поет,
рисува лебеди
и жерави стотици.
Защо ли никой
до сега уви
(за мен остава
някаква загадка),
не е описал в рими
и звезди,
една прекрасна
млада бяла патка.
Та тя е
уникална като вид
и плува,
и лети,
и ходи.
Е, вярно,
всичко прави
като инвалид,
но е на ти
щом иде
реч за мода.
Сменя си перата
всяка пролет,
за нея всеки принц
е вече крал.
Небесния простор
е зов за полет,
но тя създадена е 
да живее в кал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...