4.05.2014 г., 22:42

Възвръщане

594 0 0

 

Възвръщане

(04.05.2014 г.)

 

Затворена във клетка, объркана съм, неразбрана,

подлудена във влюбеността си, затова и сляпа...

 

Време е, мислите - излишни са, реших обрата:

И тази страница животът ми отмята!

 

За себе си разбрах едно - няма друго по-добро -

единак ще бъда, била съм и преди, щастлива в самота,

естествено противоречиво с търсената ми мечта.

 

Кой ли ще се съгласи със мен,

познавайки ме отблизо и далеч?!

 

Приятели, разбирам вашта обич - години ме крепи.

Макар е мойта дистанцираност,

прикрита с вечната усмивка, направихте добро -

окрилихте ме с любов, доверие - това ми даде стимул.

Не съм лицемер, просто бях в ужасна депресираност.

 

Сега съм си аз - независима и зряла!

Не знам дали съм мъдра, но съм оцеляла

всред тази простотийска сган, която ни заобикаля.

 

В очите ми животът ще изглежда вече друг -

ще търся по-различни цветове:

В зеленото ще виждам свободата,

а страстното червено професионално ще ме зареди.

 

Със себе си съм пряма - променям своя лик!

Поправка - Възвръщам го!

От днес ще виждате дъгата,

дори в безмълвието на единака!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...