Душата ми
търси те
ден подир ден,
спомени тичат лудо
и играят със мен.
Вечно в плен
стоя сломен
в твоята сянка,
но докрай
прилепен съм
за твойта осанка.
Идват, изнизват се
дните свободни,
а в капан любовен
двамата тлеем.
Белезници сами
изковахме
и посоките ний
разделихме.
Сънуваш
без мен да живееш,
но се събуждаш
от мисъл по мен
да копнееш.
© Димитър Георгиев Всички права запазени