7.04.2009 г., 10:28

Взаимност

887 0 5

 

В   з   а   и   м   н   о   с   т

 

Откривам в тебе светлината,

която в края на нощта

зове след себе си зората

и предвещава утринта.

 

Откривам в тебе добротата,

която нужна е на мен,

за да намеря красотата

във делничния скучен ден.

 

Обичам те и ме обичаш!

Изгарям и във теб горя.

Сърце в сърцето ми преплиташ,

топи се твоята във моята ръка!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъпо е, да. Но еднакво грозни са и двете постъпки. А опрадванието с другите е много прозрачно... Вземи пример от Вилдан
    Стихотворението не е от най-лошите според мен!
  • Има толкова нежност в стиха ти... Поздрав!
  • Изобщо не се вълнувам от оценки, Елишка. От коментари като твоите - още по-малко. И не за това, че ми е писал оценка (4), а защото е минал през десетина стихове, които са стойностни и ги е "оценил" анонимно. Като този на Вилдан, например. Тъпо е, нали!
  • Тъпото отвръща на тъпото. Йосифова, поне да не беше паднала на същото ниво и не си мисли, че като каза, че двойката е твоя, е много смело. Последвано от "Хич и не прочетох.", постъпката ти е абсолютно равна на анонимното оценяване. Стихотворения като това има толкова много. Защо не им слагаш двойки и на тях? Кога ще спрете да се вълнувате от оценки, не мога да разбера!
    Извинявам се на автора!
  • Ето тук вече й е мястото на двойката! И не анонимно!

    п.п.: Хич и не прочетох. Оценката ти е, защото днес си анонимният "гласоподавател" в сайта.
    Без поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...