Взех си любовта

Кажи ми, че щастлив без мен не си...
Кажи ми, че не гледаш нея...
с любов във своите очи!
Кажи ми...! Хайде... излъжи!
Излъжи ме, че не я сравняваш с мене,
че тя от мен е по-добра!
И, дори да ми го кажеш, знаеш,
че по-добра от мене няма!
Не се е появила тази,
която с толкова любов ще те дари,
а, дори и да се появи,
ще търпи ли твоите лъжи?!
Защо не осъзна,
че истински и силно те обичах?
Защо от мен си тръгна,
а аз след тебе тичах?!
Плачех с болка, кръв проливах,
крещях името ти в тъмнината...
толкова време до себе си те имах,
ала напук раздели ни съдбата!
Дадох ти твърде много любов,
ала вече си я взех...
да ми я върнеш не беше готов,
а аз само това исках от теб!