24.07.2006 г., 14:23

вземи ме

1.4K 0 13

Вземи ме със себе си -
на онази твоя скала заведи ме,
далече от всички -
в миналото, при мечтите ни...
някъде там отведи ме.
Истински пак ме целувай
и нежност нашепвай ми,
изпей ми пак песен,
поиграй си с косите ми,
със страстта си гори ме -
съвсем сами сме...
Нека после да помълчим.
Вземи ме при себе си -
тука съм пуста и няма -
буря без вятър съм,
заключена морска стихия,
без простор -
една гладна, саката, измъчена птица,
която болезнено маха с криле,
да те стигне, за да те има.
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих-браво!
  • Много хубаво стихотворение!Поздрави
  • както и на това поздравче тука много по здрави
  • не мога да ти се нарадвам...
  • Вземи ме при себе си-
    тука съм пуста и няма-
    буря без вятър съм,
    заключена морска стихия,

    Развълнува ме този стих! Много живо предадено състояние, което познавам. Желая ти да отключиш всички свои стихии! Да ги изживееш и да ги претвориш в стихове, разбира се... Поздравче!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...