Jul 24, 2006, 2:23 PM

вземи ме

  Poetry
1.4K 0 13

Вземи ме със себе си -
на онази твоя скала заведи ме,
далече от всички -
в миналото, при мечтите ни...
някъде там отведи ме.
Истински пак ме целувай
и нежност нашепвай ми,
изпей ми пак песен,
поиграй си с косите ми,
със страстта си гори ме -
съвсем сами сме...
Нека после да помълчим.
Вземи ме при себе си -
тука съм пуста и няма -
буря без вятър съм,
заключена морска стихия,
без простор -
една гладна, саката, измъчена птица,
която болезнено маха с криле,
да те стигне, за да те има.
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих-браво!
  • Много хубаво стихотворение!Поздрави
  • както и на това поздравче тука много по здрави
  • не мога да ти се нарадвам...
  • Вземи ме при себе си-
    тука съм пуста и няма-
    буря без вятър съм,
    заключена морска стихия,

    Развълнува ме този стих! Много живо предадено състояние, което познавам. Желая ти да отключиш всички свои стихии! Да ги изживееш и да ги претвориш в стихове, разбира се... Поздравче!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...