Вземи ме, лято
Вземи ме лято с теб, вземи ме там,
където ще разливаш твойте ласки.
Не мога да остана тука сам,
сред ледени стени и сиви маски.
Как искам на крилете птичи, аз,
да тръгна по следите ти искрящи.
Ти моя си мечта и мой компас,
без тебе във душата силно дращи.
Ще моля да дочуеш моя вик –
очите ми в мъглата тихо плачат.
Безценни са разкошните ти дни,
ако не можеш – разпръсни́ ме в здрача!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
