1.03.2014 г., 14:14 ч.  

Вземи ме, ветре... 

  Поезия
1094 0 19

ВЗЕМИ МЕ, ВЕТРЕ…

 

Вземи ме в пазвите си, ветре,

дълбоко в центъра да идем.

Да минем бури с теб заветни,

и скрием раните привидно.

 

Ще дойде полъх – Миг затоплен,

крилата бели ще запърхат,

последен полет от възторга,

че жив в съня – завършваш Пътя.

 

И няма стъпки, заличи ги

вълна в морето, наедряла

от капки тъжни и горчиви,

заля поля с цветя изгряващи…

 

Помилвай, ветре, тишината

и нека птица с песен звучна

над дъждовете се възнася.

Душата жадно съществува.

 

 


 

 

 

© Санвали Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за споделянето, Ангел, Валентин, Султана, Сър Димитри, Елена!

    Хубав ден!
  • Поздрав Сан,прекрасно е!
  • Сила и женски устрем... блика от творбата ти...
    Харесах!
  • Харесвам поезията ти! Поздрав, Санвали!
  • И аз полетях с вятъра ти, Сан! Благодаря ти!
  • Високо, високо, над сивото и горчивото, се реете с твоя приятел вятъра и увличате след вас.
    Поздрави!
  • Благодаря ви, Роси, Милко, Иве, Таня, Катя, Мария, Жени, Никола, Младен - благодаря ти за поздрава, харесвам песента, Камелия, Людмил - няма за какво да се извиняваш, хубав стих си ми постнал, благодаря за съпричастността ти, Силве!

    Пожелавам на всички въпреки дъждовния ден, много усмивки и добро настроение!
  • Много ми хареса!
  • ... Облаците не харесват песни
    и ще тръгнат - тромави и зли...
    Далеч са хоризонтите сърдити
    на минали – заминалите дни...
    Затуй, не чакай – късче синева вкуси!
    Късче от едно небе,
    в което мъничко в началото боли,
    но то е друго... Вятърът игрив
    „Здравей!” - ще каже. „Нека полетим!”
    И ти – лети, по-бърза и от птиците.
    Вдишай!
    Навярно ще отронят стон гърдите.
    Тръпка трябва да родиш,
    разкъсваща веригите, пречистваща.
    На вятъра я дай, ведно с косите.
    Той така ще ги реди...!
    Месец май, вълни в тревите...

    Обикновено се въздържам да обременявам авторовото произведение с добавки от този род, но си позволих да направя изключение, защото ми се стори, че ролите на вятъра са сходни. Е, моят е само пожелателно-пречистващ, докато описаният от теб притежава и второ, допълнително качество - повежда мислите към изначалната жажда за пълноценност.
    Извини ме, Санвали! Исках да покажа съпричастността си с красотата, излъчвана от стихотворението ти.
  • Зареждащо и вдъхновяващо!!!
    Поздрави!!!
  • Ех, Санвали! Ти винаги ме разчувстваш с произведенията си. Толкова хубаво пишеш! А днес си засегнала темата за вятъра - мой любимец в поезията.
    Поздравление за стиха и честита баба Марта! Да ти носи здраве и късмет...и още много, и много дълго - вдъхновение!: Мисана

    П.С.Позволи ми да те поздравя с една песен, кореспондираща с темата на стихотворението ти от една много талантлива наша естрадна изпълнителка, загинала безбожно млада, при самолетна катастрофа.

    http://www.vbox7.com/play:5b30c8ee
  • Красиво стихо, Санвали!Чувствено и искрено!
    Поздрави от мен и хубави събота и неделя!
  • Сани! Чудесно е! Насища сетивата!
  • Чудесен финал!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Харесах!
  • Душата на търсещият човек е винаги жадна.
    Харесах твоя полъх, Санвали!
  • Възраждащо! Осезаемо! Поздрави и за месеца на Пролетта
  • "Душата жадно съществува."
    Харесах! Поздрави!
Предложения
: ??:??