Вземи ме, ветре...
ВЗЕМИ МЕ, ВЕТРЕ…
Вземи ме в пазвите си, ветре,
дълбоко в центъра да идем.
Да минем бури с теб заветни,
и скрием раните привидно.
Ще дойде полъх – Миг затоплен,
крилата бели ще запърхат,
последен полет от възторга,
че жив в съня – завършваш Пътя.
И няма стъпки, заличи ги
вълна в морето, наедряла
от капки тъжни и горчиви,
заля поля с цветя изгряващи…
Помилвай, ветре, тишината
и нека птица с песен звучна
над дъждовете се възнася.
Душата жадно съществува.
© Санвали All rights reserved.
