3.08.2014 г., 22:39

Вземи ме властно

1.1K 0 15

Не искам да бъдеш, любими, сън,
будна очаквам те, не стой отвън,
ела, люби ме огнено, страстно,
да пламне пожар, да е опасно.
В нестинарски огън да изгорим,
от пепелта бели да се преродим,
съдбите свои ведно да слеем,
без маски и грим да заживеем.
Щом любовта е искрена, силна,
тя крие в себе си магия дивна,
може да мине през огън и вода,
но знай умира без ласки в студа.
Ела, любими, вземи ме властно,
всички да видят, да са наясно,
че обич истинска от Бог се дава,
че обич истинска криле дарява.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Симеон, много се радвам, че ти харесва стиха ми!
    Пожелавам ти щастлив късмет във всичко и във всички дни! Бъди!
  • Прекрасно стихотворение, Кристи!
    Разтърсващо, нежно , ефирно.
    Насладих му се.
    Достойно за препрочитане.
    Благодаря ти за удоволствието!
  • Благодаря, Сеси!
    Пожелавам ти слънчева любов,
    красиво щастие и сбъднати мечти!
  • Много страстно!
  • Благодаря, Миночка!
    Пожелавам ти красиво споделена любов
    и непобедимо щастие да пеят винаги
    в твоите дни, и много щастлива да си!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...