На крачка от умирането, на една капка от преливането, на стотна от рекорда... Взрив! Стени разделят цяла Америка, стени разделят цяла Европа, стени разделят моето тяло... И взрив! Вулкан,неизригващ изригва. Любов непринудена пламва. Дете до майката плаче... Като взрив! Поетът не се моли на никой. Крадецът краде и не пита. Страхливият се е изпъчил. Безумецът пише проза. Морето ври в свойта яма. Хората нещо си мрънкат. И всички като ли очакват пак... Взрив!
Благодаря ви!Доли, тъжно и вярно - металика имаха такава песен.Защо става така!Какво трябва да се случи.Това стихотворение го пуснах преди да знам за Вал.Може би нямаше да пусна нищо,но от друга страна си мисля, че тя би искала да продължава да ни чете!Така че - за Вал!!!
Страхотно е! За жалост, обаче,и след "взрива" остава валидна поговорката "Всяко чудо - за три дни". Поздравявам те за начина, по който виждаш света и за творбите ти.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.