7 abr 2006, 11:07

Взрив 

  Poesía
612 0 6
На крачка от умирането,
на една капка от преливането,
на стотна от рекорда...
Взрив!
Стени разделят цяла Америка,
стени разделят цяла Европа,
стени разделят моето тяло...
И взрив!
Вулкан,неизригващ изригва.
Любов непринудена пламва.
Дете до майката плаче...
Като взрив!
Поетът не се моли на никой.
Крадецът краде и не пита.
Страхливият се е изпъчил.
Безумецът пише проза.
Морето ври в свойта яма.
Хората нещо си мрънкат.
И всички като ли очакват пак...
Взрив!

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Какво да кажа...Нямам думи, само едно 6
  • Благодаря ви!Доли, тъжно и вярно - металика имаха такава песен.Защо става така!Какво трябва да се случи.Това стихотворение го пуснах преди да знам за Вал.Може би нямаше да пусна нищо,но от друга страна си мисля, че тя би искала да продължава да ни чете!Така че - за Вал!!!
  • Всеки по свой начин изживява и вижда нещата и събитията. Хареса ми стихът ти - стари приятелю!
  • Чудесен стих!
  • Много ми харесва!
  • Страхотно е! За жалост, обаче,и след "взрива" остава валидна поговорката "Всяко чудо - за три дни". Поздравявам те за начина, по който виждаш света и за творбите ти.
Propuestas
: ??:??