11.06.2016 г., 20:03

xxx36

693 0 0

                                      На Емо

 

Спомените ме наказват.

Плуват в моите небета.

В сънищата ми залязват

и възкръсват силуети:

 

ти и аз.И друго нищо.

Тихо времето заспива.

Спомените са огнище:

с теб отново сме щастливи.

 

Нежността ни се подрежда

в светли дни и страстни нощи...

Във очите ти поглеждам,

искам още, още, още

 

луда обич да ми даваш,

до зори да те целувам,

дръзко да ме покоряваш,

без да спя да те сънувам.

...............................................

Днес, уви съм се смалила

като снежна топка в шепи.

В спомените търся сила,

само името ти шепна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...