11.06.2016 г., 20:03

xxx36

690 0 0

                                      На Емо

 

Спомените ме наказват.

Плуват в моите небета.

В сънищата ми залязват

и възкръсват силуети:

 

ти и аз.И друго нищо.

Тихо времето заспива.

Спомените са огнище:

с теб отново сме щастливи.

 

Нежността ни се подрежда

в светли дни и страстни нощи...

Във очите ти поглеждам,

искам още, още, още

 

луда обич да ми даваш,

до зори да те целувам,

дръзко да ме покоряваш,

без да спя да те сънувам.

...............................................

Днес, уви съм се смалила

като снежна топка в шепи.

В спомените търся сила,

само името ти шепна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...