Я кажи ми
"Я кажи ми, облаче ле бяло, отде идеш, де си ми летяло?"
Като скиташ из чуждата чужбина не видя ли нейде там да плаче
мойто внуче - дядово юначе?
Че измина веч една година с мама, татко то като замина!
Сам останах в голямата ни къща - тука вече никой се не връща!
И в селото вече няма хора - опустя полето и обора!
Чувам чужда реч и смях, въпроси, и дечица -
из калта да шляпат боси!
А луната тъжна - зад баира всяка нощ с мъка се прибира!
Ти кажи му, облаче ле бяло, че сам и тъжен тук си ме видяло.
Тъжни са звездите и небето за мама, татко и детето!
Че очаквам скоро да го зърна - с нежна обич аз да го прегърна!
И да чуя от детските устица:
Ше порасна, дядо, ЩЕ СЕ ВЪРНА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Минчев Всички права запазени
