Я кажи ми
"Я кажи ми, облаче ле бяло, отде идеш, де си ми летяло?"
Като скиташ из чуждата чужбина не видя ли нейде там да плаче
мойто внуче - дядово юначе?
Че измина веч една година с мама, татко то като замина!
Сам останах в голямата ни къща - тука вече никой се не връща!
И в селото вече няма хора - опустя полето и обора!
Чувам чужда реч и смях, въпроси, и дечица -
из калта да шляпат боси!
А луната тъжна - зад баира всяка нощ с мъка се прибира!
Ти кажи му, облаче ле бяло, че сам и тъжен тук си ме видяло.
Тъжни са звездите и небето за мама, татко и детето!
Че очаквам скоро да го зърна - с нежна обич аз да го прегърна!
И да чуя от детските устица:
Ше порасна, дядо, ЩЕ СЕ ВЪРНА!
© Георги Минчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесах интерпретацията
-
...да така е Руми...и това е съдбата на хиляди...Благодарен съм ти за съпричастието..!Сърдечен поздрав!
-
Душата ми се къса на парчета,прилича на световна днешна карта.Прекроявана,рязана,шита-един изтъркан пачуърк.
.......................................................
Къде сте наши птички,отлетели?
върнете се сега за да ви видим?
Да се прегърнем,както беше нявга-
и нека Слънцето да ни завиди!-има и продължение... -
Много силно и докосващо, Георги! Разбирам как се чувства човек, който е далеч от своите близки, а внучетата, до колкото съм чувала, са най-мили!
Сърдечен поздрав от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
