30.04.2006 г., 20:16

Я СИПИ МИ ЕДНА.....

1.1K 0 17
Я сипи ми една...
Че до болка е празна
душата ми.
Искам да я отхапя...
Болката.
После да я изплюя.
Да спре да горчи,
че ми скапа живота.
Нямат блясък очите ми.
И косите от студ побелели
се свличат по раменете
като крила на птица -
уморени.
Ще пия. Няма да плача.
Бавно капе сърцето ми.
На глътки сипи да изпия
ехото...
Да спре да кънти душата ми.
Сипи, сипи!
Искам да се напия.
Да покрещя.
После да онемея.
Само днес. Утре ще изтрезнея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за стиха!
  • Извинения и за моя пропуск спрямо твоя Чудесен стих, Веси!
    Прегръдка!
  • Прочетох го за първи път през май2006г.Непрекъснато се връщам към
    тези стихове..и съм във възторг от непринудената комбинация на привидна простота и житейска философия.Всичко само на пръв поглед е на
    повърхността....Великолепно..
  • супер...но си личи, че не пиеш -6
  • О, Веси! Как съм го пропуснала!... Страхотно е! И толкова истинско!...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...