Ягоди в случайни мисли
Когато искам нещо, го мечтая:
пуст пясък, скали от съпротива.
Палми с режещи като мачете сенки
и шепот неизвестен... не от птица,
от някакви безумия и ветрове,
от морски приливи и ехо
от бисерния скут на миди...
Песни... (от радио латино...) -
неясна ритмика на времето,
по въздуха стрели и перушина...
Обвивам с погледа си плажа,
изливащ се в морето;
Прегръщам се с въображаеми моряци
и сядам в лодка, за която
не знам къде отива
и защо е ничия.
От нищото извайвам пинии,
леандри и змии от злато;
сред тях като тояжка на мъдрец
стоя, прозрачна и искряща,
каквато е мечтата
на умъртвения от гръм
пустинник...
Нелепи ягоди в вечерен час,
полепнали от захар,
удавям ви във себе си –
едва улавям аромата
на чуждия анонс.
Едно листче
напомня,
че били сте с някого
и този чужденец
ви е оброк.
© Златина Георгиева Всички права запазени