Ягоди в случайни мисли

Когато искам нещо, го мечтая:

пуст пясък, скали от съпротива.

Палми с режещи като мачете сенки

и шепот неизвестен... не от птица,

от някакви безумия и ветрове,

от морски приливи и ехо

от бисерния скут на миди...

Песни... (от радио латино...) -

неясна ритмика на времето,

по въздуха стрели и перушина...

Обвивам с погледа си плажа,

изливащ се в морето;

Прегръщам се с въображаеми моряци

и сядам в лодка, за която

не знам къде отива

и защо е ничия.

От нищото извайвам пинии,

леандри и змии от злато;

сред тях като тояжка на мъдрец

стоя, прозрачна и искряща,

каквато е мечтата

на умъртвения от гръм

пустинник...

Нелепи ягоди в вечерен час,

полепнали от захар,

удавям ви във себе си –

едва улавям аромата

на чуждия анонс.

Едно листче

напомня,

че били сте с някого

и този чужденец

ви е оброк.