Яхна Марко коня Шарколия
Яхна Марко коня Шарколия,
а насреща– Муса Кеседжия
с Чер Арапин и една сюрия.
Вдигна ръка Муса Кеседжия:
– Отмести се, Марко аджамия,
водя правоверни на джамия!
Викна Крали Марко:– Кеседжия,
грешка имаш– не съм аджамия,
нема в моя роден край джамия!
Май дошли сте не да се помолите,
а рая неверна да изколите...
и да ни отвличате момите,
и да ни насилвате жените,
и да ни заграбите земята,
и да ни поробите децата!
Но ме чуй, тиранино душмански,
че по нашите земи славянски
Бог един е– Богът Християнски!
Впуснали се Муса Кеседжия
с Чер Арапин Марко да затрият.
Махна Крали Марко с боздугана
и разпръсна сам сганта отбрана,
вдигна сабя– Чер Арап посече,
та кръвта му, черната, изтече.
Па препусна с коня Шарколия
и догони Муса Кеседжия–
с остра сабя резна му главата,
отдели я наедно с чалмата.
Крали Марко в Прилеп се завръща.
Наизлезли Марко да прегръщат:
– Сполай, Марко, за твойта закрила!
Отгде вземаш юнашката сила?!
Марко на народа си отвръща:
– Имам, братя, бащината къща,
имам вас, семейство, майка мила...–
на юнака туй му дава сила!
PS: Посвещавам на моите прабаба и прадядо Руска и Михал Минчеви, заклани от башибозуците по време на Априлското въстание 1876 г.!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
