От ялови сънища
и пияни очи...
От крясъци нощни
на покосени лъчи.
Много горчиви
са всички лъжи.
Малко еднакви
като гнили сълзи.
И всичките истини
оставят ями на срам.
Кухи парченца живот,
във който си сам.
От ялови сънища
и пияни очи...
От крясъци нощни
на покосени мечти.
Когато навънка
просто вали...
Когато във тебе
неистово някой крещи,
когато луната е сляпа
вдовица...
© Свобода Всички права запазени