Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
14.09.2019 г., 15:10 ч.

Ярост 

  Поезия » Друга
624 4 27

Поръчах нощ!

Да скрия мислите.

От мрачното небе

събрах звездите

със вой извиках

зверовете,дивите

впуснах се във бесен бяг

с вълните.

Яростта във мен,

змия триглава

прикрито съска

хапе и отравя

разкъсва плът,

мъртвилото остава

а после от жарава

живото прегаря.

Оставен!

Бродя в друм безкраен

загубих дните,

цветовете на дъгата

но пак те търся,

злобен и потаен

вината на кого е

ще реши Съдбата!

 

Септември,2019г

Варна,Гавраил

 

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Мълчан сонет
ИнаКалина ИнаКалина
Поезия
А беше нощ...
Небето полудя!
От яростно червено
чак до черно!
Звезда от кош ...
  926  7  16 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дочка,пожелавам ти хубави празнични дни и много вдъхновение!
  • Силвия,благодаря за посещението.Честит празник!
  • Изтръгнати чувства от душата, пулсиращи в огнени рими!
  • Много истинско!
  • Елка,присъствието ти на моята страница е винаги приятно.Желая ти приятнен уикенд и вдъхновение!
  • Благодаря за коментара,Ангеле.И аз исках да бъде така както си го казал,Приятелю!
  • Яростта във мен, змия триглава...Гореща страст излъчва стихът! Поздравления, много ми хареса!
  • Поздравления,Приятелю!!!Силно и истинско!!!
  • Петър,хубав коментар.Благодаря ти!Колко ли нежни души,неразбрани е погубила яростта.Спокойна септемврийска седмица ти желая!
  • Хареса ми тази ярост!
    “Мъртвилото” ми напомни за Дамян Дамянов, тази нежна душа. Но така е, понякога. Една дума отключва нов порой от следващи. Кой знае докога? И докъде.
  • Роби,благодаря ти за оценката и коментара,приятелю.Винаги си добре дошъл на моята страница.Желая ти хубава вечер!
  • Стойчо,ще посъветвам лирическия.Че както е тръгнал не знам до къде ще стигне.Благодаря за съвета съвсем навременен е!
  • Жени,благодаря за присъствието.Хубава септемврийска вечер.Поздрав от мен!
  • Албена,радва ме постоянното ти присъствие.Вдъхва ми кураж.Благодаря за коментара и оценката!
  • "...Яростта във мен,
    змия триглава
    прикрито съска
    хапе и отравя
    разкъсва плът,
    мъртвилото остава
    а после от жарава
    живото прегаря..."
    Аплодисменти, приятелю!...
  • Изхвърли яростта като ненужно бреме!
    И ще намериш отново себе си.
  • Впечатляващо!
  • Силно въздействащо!... Поздравления, Гавраиле!
  • Белокрилке,чувствата този наш дар и бич способен да ни направи толкова щастливи или невъобразимо разрушителни.Благодаря че своевременно забеляза този"яростен"стих.Хубава септемврийска седмица ти желая.
  • Гавраиле, надявам се да съм те изненадала приятно, но и за мен беше изненада това стихче, което внезапно се свърза с твоята творба... Благодаря за пожеланието!
  • Красимира,правилно си го казала за гнева и яростта.А яростта е като цунами което нищо не оставя след себе си.Благодаря за стихотворния коментар,една от любимите ми форми.Хубав неделен ден ти желая!
  • Мариана,яростта и ревността са еднакво пагубни.Но за съжаление и двете унищожителни сили ги има.Благодаря ти за отзива!
  • Гневът гнети, а яростта отравя.
    Неканените гости идват нощем.
    Самотната вина в душата плаче,
    за да погледнеш в себе си, човече...
    Сърдечни поздрави за хубавата поезия, Гавраиле!
  • Светла,често пъти не го осъзнаваме но това е една от големите злини които можем да причиним на себе си и околните.Благодаря че ме разбра!
  • Яростта от това, че си изоставен понякога е унищожителна...
  • Светличка,благодаря за присъствието и съдържателния коментар.Желая ти хубава вечер!
  • Вулканичен стих, много кипящ и силен!
Предложения
: ??:??