Ярост
Поръчах нощ!
Да скрия мислите.
От мрачното небе
събрах звездите
със вой извиках
зверовете,дивите
впуснах се във бесен бяг
с вълните.
Яростта във мен,
змия триглава
прикрито съска
хапе и отравя
разкъсва плът,
мъртвилото остава
а после от жарава
живото прегаря.
Оставен!
Бродя в друм безкраен
загубих дните,
цветовете на дъгата
но пак те търся,
злобен и потаен
вината на кого е
ще реши Съдбата!
Септември,2019г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
