severianin (Валентин Чернев)
417 677
6.06.2012 г., 9:49 ч.

Яростно пълнолуние 

  Поезия
549 0 6

ЯРОСТНО ПЪЛНОЛУНИЕ

 

Пронизва въздуха стаено електричество

и тишината с взрив е заредена.

Библейска нощ, езическа, епическа

– поле като огромна бяла сцена,

луната грее яростно.

                                      Да би била

по пладне слънце – камък би стопила;

топят се в лунен огън три била –

на старите прегърбени могили;

а вятърът подстригва с тъпа ножица

на облаците сивите мустаци

и гръмко пука ледената кожица

на мръзнещите в тъмното клонаци.

 

В магьосни снегове мълчи полето

– отдолу спят затрупани виелици

и яростна луна над всичко свети,

и – шепот бял – пълзят мъглите бели.

И тишина по хоризонта капе,

и чуваш как – настръхнало видение –

студът със кокалени зъби хапе

замръзналите клони вкокалени.

 

Земята в ледено сребро изгаря,

дими светът сред течна лунна свила;

луната пали яростни пожари

и бавно стапя древните могили...

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??